Работно време от понеделник до петък
от 8,30 до 17,00 часа
Адрес
гр. Никопол, ПК 5940
ул. Васил Левски 27
Контакти тел.: 06541 27 97
факс: 06541 30 34
email: persin@abv.bg

mzh

iag

eu

Сигнали за корупция и нарушения в
горите може да подадете на телефон
0800 20 800
или подайте сигнал онлайн

 

ДГС Никопол

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Атанас Попов
Телефон: 06541 27 97
Факс: 06541 30 34
Електронна поща: persin@abv.bg
Адрес: гр. Никопол, ПК 5940, ул. Васил Левски 27

Държавно горско стопанство "Никопол" носи името   на град Никопол община Никопол, Плевенска област. Седалището на държавното горско стопанство се намира в гр.Никопол.
Горите на горското стопанство са разположени в северната част на Плевенска област, на територията на землищата на общините на град Гулянци, на град Никопол и на град Белене. На север стопанството граничи с река Дунав, северна граница на Република България, на изток с работни земи и държавно горско стопанство "Свищов", а на юг и запад граничи с горски комплекси на държавно горско стопанство "Плевен", и с работни земи.

Територията на горското стопанство е разположена в Дунавската равнина между 24 градуса и 26 минути и 24 градуса и 40 минути източна дължина и 43 градуса и 21 минути и 43 градуса и 46 минути северна ширина, по брега на река Дунав и островите, както и по бреговете на долните течения на реките Искър, Осъм и Вит. Горите и горските площи са пръснати и образуват отделни комплекси разделени от работни земи. Държавното горско стопанство има неправилна форма на четириъгълник с най - голяма дължина от северозапад - югоизток около 65 км и най - голяма ширина от североизток на югозапад около 26 км.
Морфографски релефът на държавното горско стопанство се отнася към типа разчленено-платовиден. Територията му попада в Дунавската платформена равнина и представлява обширна, вълнообразно-платовидна равнина, леко наклонена север. Превишенията между заравнените била и широките долини са незначителни - от порядъка на няколко десетки метра.
Горите в държавното горско стопанство са разположени по бреговете на северната ни граница - река Дунав и големите ни реки Искър, Осъм и Вит. Източните склонове са предимно полегати, обратно на западните, които са по - къси, с по - големи наклони. Типично в това отношение е възвишението, което започва от село Новачене и завършва при село Муселиево. Обърнатата към река Осъм западна част е стръмна с развитие на ерозионни процеси. Североизточните склонове на възвишението са заоблени, с малки наклони.
Най - ниската точка в района на горското стопанство е при град Белене - 22м.н.в., а най -високата е Санадинов връх - 255м.н.в.
Хидроложките условия в района на държавното горско стопанство са до голяма степен благоприятни за развитието на горско - дървесна растителност, предимно за тополите и върбите, както и лонгозен тип насаждения.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните и притоци Искър, Осъм и Вит.
Основното течение, същевременно и северна граница на горското стопанство е река Дунав. Освен че е най - голямото водно течение, което оказва значително влияние върху крайбрежната растителност, тя е и важна комуникационна артерия. През годината нивото и се колебае значително. Максимума на водния отток е през месеците май - юни. Маловодието на реката е през есента - септември, октомври. През някои години нивото на реката продължава да спада до декември включително.
Тези периодични промени на водното ниво на реката водят до съответните промени със сходна характеристика в нивото на подпочвените води.
В района на горското стопанство брегът на реката е ниска равнина, която в години на максимален отток се залива от водите. Изключение са териториите около Сомовит, Черковица и град Никопол, където брегът е стръмен склон, който се издига на значителна височина над реката.
Характерът на теченията на реките Искър и Осъм е сходен. Двете реки протичат всред ниски брегове, в миналото с многобройни меандри, сега корегирани. Коритата са равни, теченията с умерена скорост. През лятото и есента водният отток силно намалява. В миналото приижданията са причинявали наводнения със значителни щети за селското стопанство. С корекциите на водните течения и направените диги, опасността от наводнения е силно ограничена, но не ликвидирана напълно, тъй като параметрите на антропогенният климат още не са неустановени.
Коритото на река Вит е по - тясно със стръмни и скалисти варовити брегове. Водният отток е също непостоянен, с най - висок максимум през пролетта. На речното корито също са направени корекции и изградени диги.
Освен тези главни водни течения, които са и от най - голямите реки на България, през територията на горското стопанство протичат многобройни къси рекички и долове, в преобладаващата си част пресъхващи през лятото.